РАЗВИТИЕ И ДОСТИЖЕНИЯ НА МАРКЕТИНГОВАТА НАУКА В ПЕРИОДА 1920-1930 Г.


Автор: доц. д-р Христо Катранджиев (УНСС - Катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“)

Ключови думи: маркетинг, еволюция

Настоящата статия изследва еволюцията на маркетинговата наука в периода 1920-1930 г. Тя е продължение на предходни изследвания на автора, посветени на генезиса на маркетинга като самостоятелна научна дисциплина в периода 1900-1910 г., както и неговото развитие в периода 1920-1920. Целта на настоящето изследване е да анализира научното развитие на маркетинга в периода 1920-1930 г. и да открои основните тенденции и приноси, характерни за този период. Обект на изследването са научните публикации в областта на маркетинга през периода 1920-1930 г. Предмет на изследването e еволюцията на маркетинговото мислене през третото десетилетие на ХХ век. Изследователски метод, който е възприет се основава на анализ на научни трудове в областта на маркетинга, които са публикувани в периода 1920-1930 г. В статията се защищава тезата, че развитието на маркетинговата наука през 20те години на ХХ век „върви“ в три направления. Първото направление е свързано с консолидиране на маркетинговите идеи и концепции, възникнали и наложили се през първите две десетилетия на ХХ век. То касае най-вече интеграцията на трите основни маркетингови школи, които се оформят в периода 1900-1920 г., а именно – институционална, функционална и стокова. Второто направление на развитие на маркетинга обхваща един масов поток на научната мисъл в сферата на маркетинга, който съдържа стремежа на учените от този период към извеждането на генерални маркетингови постулати“. Може да се твърди, съвместното развитие на първото и второто направление, оформя така да се каже „официалната“ линия на развитие на маркетинговото мислене, в смисъл, че тази линия се е утвърдила и превърнала в общоприета и именно по нея продължава развитието на маркетинговото мислене и през следващите десетилетия (след 1930 г.). Тя се характеризира с определена интеграция на маркетинговите идеи и концепции, формирани през първите две десетилетия на ХХ век, както и с със стремеж за оформяне на „монолитно тяло“ на маркетинговата наука на базата на извеждане на основни маркетингови принципи. Третото направление на развитие на маркетинговото мислене обхваща сравнително малко (като количество) научни трудове, които съдържат нетипични за времето си идеи. Тези идеи не получават широк прием в научните кръгове по онова време, но някои от тях се „завръщат“ в маркетинговата наука след 30-40 години и пораждат значими тенденции в развитието на маркетинга, които в наши стават все по-актуални. Авторите на тези специфични трудове по маркетинг от 20те години на ХХ век са отдавна забравени, но техните идеи (за маркетинговата етика, за принципите на маркетинговото планиране, за критиката на маркетинговите разходи, за значението на вътрешния маркетинг, за вертикалната и хоризонталната интеграция в дистрибуционния процес и др.) очевидно са изпреварили времето си. 

Още статии от този брой


СТРАТЕГИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ. МЕЖДУ ПРЕДСТАВАТА И РЕАЛНОСТТА

Маркетингът като бизнес функция е много сложна система. Т.е. той…

СЕГМЕНТАЦИЯ НА БАНКОВИТЕ КЛИЕНТИ: ПРОБЛЕМИ И МАРКЕТИНГОВИ РЕШЕНИЯ

Пазарната сегментация предоставя на банковия мениджмънт сериозни…

ИЗГРАЖДАНЕ НА БРАНД ЛОЯЛНОСТ ОНЛАЙН

Социалните мрежи са важна част от интернет пространството. В последните…